Въпроси за е-гласуването

Митове за е-гласуването

 

Електронно или машинно гласуване? Каква е разликата?

И двата термина се отнасят до гласуване чрез електронни машини. Под “електронно” се разбира дистанционно по електронен път (през интернет или друга електронна мрежа). Под “машинно” се разбира присъствено гласуване – в избирателна секция, но чрез специализирана електронна машина или компютър.

Как да бъде реализирано електронното гласуване не е въпрос на референдума. Ако бъде прието да има такова, ще има експертна дискусия за прилагането му, която трябва да предшества и придружава законодателния процес.

Но някои хора може да нямат електронни устройства, или просто да не искат да гласуват по дистанционен електронен начин?

Въвеждането на електронно дистанционно гласуване е в допълнение към стандартното “хартиено” присъствено гласуване. Електронното гласуване не отменя, а допълва възможностите за гласуване и не премахва присъственото гласуване в секции – каквото е сега, с хартия, или машинно.

Защо е нужно електронното дистанционно гласуване?

Дистанционното гласуване улеснява достъпа и възможностите на гражданите да изразят правото си на глас – като например българските граждани в чужбина. Сега много от тях трябва пътуват стотици километри до малкото секции, създадени в консулства или посолства. Някои от тях пък трябва да чакат дълги часове на опашки, с каквито случаи изобилства историята на гласуването в чужбина.
Електронното дистанционно гласуване ще намали рязко разходите за организиране на изборни секции в чужбина, а може би и в България.

Също така, ще даде възможност и за по-лесно гласуване на хора в неравностойно положение.

Този вид гласуване ще улесни значително гласоподавателите от средната класа и ще заинтересува младите – социални групи, които в момента почти не участват в гласуването.

Дистанционното гласуване може значително да повиши избирателната активност.

Трябва ли българските граждани в чужбина въобще да имат право да гласуват?

Правото на глас  в националните избори (за парламент и президент) и в референдумите е гарантирано изрично от Конституцията на всички български граждани, независимо къде се намират

Българските граждани в чужбина са дискриминирани по отношение на правото им на глас, тъй като организирането на секции е трудно и скъпо, особено когато българските общности са пръснати на големи разстояния. В други страни с големи общности българи присъственото гласуване не се позволява от страната-домакин извън посолствата и консулствата.

Електронното дистанционно гласуване позволява нашите съграждани да се включат по-активно в обществено-политическия живот на България и да останат свързани със страната.
По данни на НСИ, средно 3 от 1000 българи емигрират. Това са най-вече млади хора, в икономически активна и дееспособна възраст. Този проблем е сериозен и е част от изключително сериозната демографска криза, която силно вълнува днес българското общество. Голяма част от българската емиграция живее в Европейския съюз, а повечето емигранти запазват българското си гражданство.

Електронното дистанционно гласуване е ясен сигнал към българите по целия свят, че те са добре дошли да участват в демократичните процеси в Родината. Възможността за това ги приобщава и увеличава вероятността да се върнат да живеят в България или да допринасят активно за икономиката и повишаване благоденствието на живеещите в България. 

Огромна част от българите зад граница са силно свързани с родината и едно от доказателствата за това са огромните парични средства, които съгражданите ни изпращат в Родината – повече от всички чуждестранни инвестиции, взети заедно. Макар и от разстояние, те имат изключително позитивно влияние върху българската икономика.

Няма ли възможност администраторите да злоупотребят с ключа за декриптиране?

    • ключът се генерира публично, както например обявяването на изборните резултати
    • генерирането се стартира и стига до запитването за парола, която да защитава ключа при ползването му
    • всички се отдръпват на разстояние от компютъра такам че да не виждат екрана му
    • поред един след друг пред компютъра сядат, например, председателя на ВАС, председателя на парламента и президента
    • всеки от тях въвежда поредица от символи – поне 8 например – това е ЕДНА ТРЕТА от паролата
    • всеки от тях се отдръпва след въвеждането така, че да не вижда следващия какво прави на компютъра (въведената във всеки момент част от паролата се вижда само като “звездички” )
    • последният натиска Enter и готово – ключът – който е текстов файл с 512 случайно генерирани символа – е генериран и защитен от парола от поне 24 символа
    • ключът се копира на флашка и се взима за съхранение от шефа на ЦИК и от още някоя голяма обществена фигура
    • всеки от изброените по-горе написва своята част от паролта и запечатва листчето в плик, който дава на заместника си – като подсигуряване ако/когато трябва да се ползва ключа и някой от 3-мата не може да присъства

Така за да бъде злоупотребено с разкриптирането на гласовете, ще трябват поне ТРИМА топ-политици или техни заместници да бъдат подкупени и да се съберат тайно на сървъра, САМО за да създадат възможността за декриптиране. Допълнително ще са необходими още МНОГО хора за да направят реална злоупотреба – администратори, програмисти и т.н. Успешното запазване на тайна при участие на толкова много хора е практически невъзможно.

Мит: Електронното (дистанционно) гласуване е отхвърлено с решение на Конституционния съд

Това просто не е вярно. Въпросното решение на Конституционния съд определя само някои конституционни изисквания пред електронното гласуване, но в никакъв случай не го забранява. Електронното дистанционно гласуване е напълно допустимо при условие, че има механизъм, гарантиращ сигурността и тайната на личния вот. По същата причина, машинното гласуване, който е друг вид “електронно” гласуване, е допустимо и вече е прилагано, както и ще бъде приложено отново в България и на предстоящите избори.

Мит: Електронното гласуване ще създаде нови възможност за злоупотреби и фалшификации

Злоупотреби и фалшификации има и сега, при това изненадващи със своята “находчивост” и разнообразие. Те са проблем най-вече заради нарушаването и неизпълнението на процедурите, а не заради механизма на гласуване.

Съществуват достатъчно сигурни процедури и технически механизми, с които да се гарантира лично и тайно електронно дистанционно гласуване. Да го отхвърляме само заради това, че все пак съществуват някакви, макар и малки рискове, би означавало да отричаме гласуването по принцип. Защото същите, ако не и по-големи рискове, има при сегашното присъствено гласуване.

Референдумът ще даде възможност за започване на сериозна експертна дискусия как електронното дистанционно гласуване да бъде реализирано така, че да е достатъчно сигурно. Дебатът ще изясни също и как организацията на електронното гласуване ще дава необходимите гаранции за защита на свободата и тайната на избора в съответствие с конституционните изисквания.

Мит: Електронният подпис не гарантира сигурност като присъствено гласуване с лични документи

Най-важно е да се отбележи, че референдумът не обсъжда технологиите, а само това да бъде въведено и електронно дистанционно гласуване. Въпрос на дискусии и сериозни експертни мнения е да се намери технология, която да го реализира според всички изисквания. Една такава технология може и да не включва използването на електронен подпис.

В частност за електронният подпис като една от алтернативите за идентификация на самоличността при електронно гласуване:

В дискусията за и против електронното дистанционно гласуване някои изтъкват аргумента, че електронният подпис е по-несигурен и не може да гарантира сигурност, сходна на тази, при гласуването с лични документи.

Технически погледнато, няма съществена разлика между електронния подпис и личните документи. Паспортът и личната карта съдържат идентификатори и защити (воден знак, печати и други), удостоверяващи, че документът е издаден от оторизирана институция, гарантираща определена достоверност и защита на личните данни. Информацията в документа, в т.ч. и снимката, идентифицира приносителя му. Комбинацията от информация за приносителя — защитните средства, записаните на документа данни, снимката – градят доверието към собственика на документа.

По същия начин и електронният подпис съдържа лична информация, но в електронен вид, с която може да се удостовери самоличността на собственика му.  
Степента на достоверност на една информация за идентификация зависи от защитните механизми и от доверието към институцията, издала документа.

Днешният електронен подпис – който е отделна смарт-карта – се издава след идентифициране на място, пред оторизирана организация, в присъствие на желаещия и с проверка на данните в личната му карта.

Защитата на електронния подпис е много по-надеждна, а фалшификацията значително по-трудна и много по-малко вероятна, в сравнение с една лична карта.

Например, при сегашното “хартиено” гласуване вградените защити в личните документи се проверяват “на око” от член на изборната секция. Но една лична карта може да бъде сканирана и след това доста добре фалшифицирана, или оригинална карта може да бъде подправена. Дори разлики в единственото, което на практика проверяват членовете на избирателната комисия – лицето на приносителя да е това от показаната от него лична карта – могат да бъдат лесно обяснени пред член на изборната комисия.

За разлика от това, с електронния подпис може да се идентифицира само този, който знае ПИН-кода към него. Не е достатъчно просто да бъде представено нещо, което човек притежава (карта), а трябва и да се знае нещо, което не е видимо никъде по картата и се знае само от притежателя й.

Електронният подпис на практика не може да бъде копиран: технологията е много по-сложна и скъпа. Също, не може и да бъде “познат” ПИН-кода чрез многократно опитване – смарт-картата с електронен подпис се блокира само след няколко такива опита.

Към този момент няма данни за фалшифициран електронен подпис, но съществуват не малко случаи, над 1 на всеки 10,000 за фалшифицирани лични документи — паспорт. Дори новините от последните дни са, че е разбита поредната организирана престъпна група, фалшифицираща лични карти на български граждани.

Мит: Електронното дистанционно гласуване ще позволи по-лесно купуване на гласове

Продажбата на гласа не зависи въобще от технологията на гласуване – присъствена, или електронно-дистанционна.  Различните форми на изборен “феодализъм”, при който се упражнява незаконен контрол върху свободата и тайната на вота – чрез принуда или купуване – няма да станат повече или по-лесни в резултат от въвеждане на електронното дистанционно гласуване.

Склонността на някой да продаде гласа си или да се поддаде на заплаха е въпрос на на елементарен морал и ценности. Никаква технология не може да спре подобно желание или страх. Купуването на гласове и принуждаването за гласуване са пороци на нашата политическата система. Но те зависят не само от морала и волята на политиците, а и от морала на избирателите. Доказателство за това е, че в развитите страни купуването на гласове е на практика непознато. При това там съвсем няма толкова много и подробни механизми за предпазване от злоупотреби.

Електронното дистанционно гласуване дори действа в положителна посока в този аспект: то ще повиши значително избирателната активност, в резултат от което ще намалее влиянието на купения вот.

Електронното гласуване, при добра техническа реализация, ще позволи на избирателя да може да отменя или променя вота си в рамките на електронния изборен период (обикновено един или няколко дни преди деня за присъствено гласуване). Така принуждаващият или купуващ гласове няма да има гаранция, че купеният или принуденият глас е отишъл за него. Това ще обезсмисли – или сериозно ще затрудни – масовото купуване на гласове.

Мит: “Феодалите” ще купуват електронни подписи или ще ги събират и гласуват от името на хората

В този референдум не става въпрос за технологията за гласуване. Не е задължително дори да се ползва електронен подпис – има и други сигурни механизми за удостоверяване на самоличността при гарантирана тайна на вота.

Но конкретно електронният подпис не може да се придобие под чуждо име, защото издаващите институции го предоставят само срещу идентификация с лична карта и на място с физическо присъствие на лицето.

Още по-трудно би било за подобни опити ако електронният подпис бъде интегриран в една карта с банкирането, осигуровките и данъците, както е в други успешно приложили го държави. Тогава готовността на избирателите да “отдават” личната си карта на някого другиго, за да гласува вместо тях, би намаляла драстично. Защото едва ли някой би искал – само заради едно гласуване – да рискува да загуби парите си в банката или осигуровките си.

Мит: Електронното гласуване ще позволи едни човек да гласува повече от един път

Електронното гласуване не позволява “двойно” гласуване. Това е един от най-лесно решимите технологични проблеми. Решението може да е чрез автоматично заличаване на електронно гласувалите от списъците или със зачитане само на последния подаден вот.

Дори и сега, при присъственото гласуване, случаите на двойно гласуване са много редки — не повече от 3-4 на милион гласували. Проверката за двойно гласуване е много лесна, извършва се задължително след избори и нарушителите рискуват да бъдат наказани.

Мит: Електронното гласуване е скъпо

Основната инвестиция в система за електронно дистанционно гласуване е еднократна. Тя може да се реализира на достъпна и разумна цена, както за държавата, така и за гласоподавателите.

С течение на времето електронното дистанционно гласуване може да повлияе на броя на изборните секции, с което дори може да намали себестойността на изборите. Електронното преброяване на населението, проведено през 2011 г., е много добър пример в тази връзка.

Същите предположения се изказваха и по отношение на електронното преброяване на населението през 2011 г., а то се оказа неочаквано успешно. Над 40% се преброиха електронно, което спести сериозни средства на данъкоплатците.

Затова с традициите в България по отношение на информационните технологии и интернет, може да се очаква подобен резултат и при електронно дистанционно гласуване.

Мит: Технологията на електронното гласуване позволява манипулации

Основният въпрос при защитата на сигурността и тайната на вота е не толкова технологичен, колкото процедурен. При внимателно регулиране, високи изисквания към техническите системи, които да бъдат използвани за осъществяване на електронното гласуване, и обмислен и сериозен контрол от няколко различни екипа, рисковете могат да бъдат намалени до нивото на тези, съществуващи днес при “хартиеното” гласуване. А последното съвсем не е “100% сигурно”, както се внушава с противопоставянето му на електронното гласуване.    

При одобряване на електронното дистанционно гласуване в референдума, ще има няколкогодишен процес за избор, проверка и внедряване на технологии и процедури, гарантиращи електронния глас да е таен, неподменяем и невъзможен за дублиране. 

Технологиите за електронен дистанционен вот напреднаха много спрямо времето, когато бяха въведени за пръв път реално в няколко държави. Има натрупан много голям и ценен опит и анализи, който позволяват много по-сигурни и гарантирани технически системи и процедури за електронен вот.