Още една крачка към утвърждаване решението на ПЪРВИЯ УСПЕШЕН РЕФЕРЕНДУМ!

_TH4_8465Вчера с решението на КС извървяхме още една крачка в утвърждаване решението на ПЪРВИЯ УСПЕШЕН РЕФЕРЕНДУМ, този за електронното гласуване! С това за момента се слага точка на дългата гражданска битка по зачитане на гласа на над 1 800 000 български граждани, които казаха Да. Мотивите на КС по делото, образувано по искане на президента в частта, която ни засяга:

Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗПУГДВМС предложението, предмет на референдума е прието, ако са изпълнени две кумулативно дадени условия: 1) В гласуването да са участвали не по- малко от участвалите в последните избори за Народно събрание; и 2) Ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Следователно, неизпълнението на което и да е от двете условия прави предложението „неприето“. Данните, съдържащи се в цитираното решение на ЦИК за резултатите от проведения на 25.10.2015г. референдум сочат, че макар с отговор „да“ да са гласували повече от половината от броя на участвалите в националния референдум, техният брой е по-малък от този на участвалите в последните избори за народни представители, а това означава, че предложението, предмет на референдума, не е прието. Хипотезата на чл. 23, ал. 3 ЗПУГДВМС, възприета в решението на ЦИК представлява частен случай на „неприето“ предложение по смисъла на чл. 23, ал. 2 ЗПУГДВМС, което обаче има за последица невъзможност за иницииране на нов референдум по същия въпрос по-рано от две години, считано от датата на произвеждането на референдума. Именно това изискване не е съобразено при вземане на оспореното решение от Народното събрание. Въпросът, предмет на предложението за референдум, което веднъж вече не е било прието, е поставен отново за гласуване преди да е изтекъл изискуемият по чл. 23, ал. 2 ЗПУГДВМС срок, с което се нарушава чл. 42, ал. 2 от Конституцията във връзка с чл. 23, ал. 2 и 3 ЗПУГДВМС. Въпреки, че изложените съображения са достатъчни за обявяване на противоконституционност на оспореното Решение в тази му част, следва да се посочи също, че то е в колизия и с принципа на правовата държава, прогласен с Преамбюла и чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При тези обстоятелства и като се отчете факта, че Народното събрание е приело законодателно разрешение за дистанционно електронно гласуване, се налага изводът, че поставянето на същия въпрос, като предложение за предмет на нов референдум, нарушава принципите на правната сигурност и правната предвидимост, разглеждани като иманентно присъщи на правовата държава. Тук се налага да бъде припомнена позицията на Конституционния съд, изразена в Решение № 17/1997 г. по к. д. № 10/1997 г. и Решение № 1/2005г. по к. д. № 5/2002г., Решение № 10/2009 г. по к. д. № 12/ 2009 г., Решение № 1/2014 г. по к. д. № 22/2013 г., а именно, че решенията на Народното събрание освен с Конституцията, трябва да бъдат съобразени и с издаваните от него закони, защото правова държава означава упражняване на държавна власт на основата на Конституцията и в рамките на закони, които материално и формално ѝ съответстват.

 

Пълното решение на Конституционния съд от 27.07.2016 тук.

Становището на ИК “Гласувай без граници” пред Конституционния съд можете да видите тук.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 4.0 International License.